Може би вече сте забелязали нещо странно, когато сравнявате два самолетни билета.
На отиване полетът ви трае 8 часа и 30 минути.
На връщане – едва 7 часа и 20 минути.
Една и съща авиокомпания. Един и същ тип самолет. Едно и също разстояние между двата града.
И все пак, повече от час разлика.
Първото обяснение, което често идва наум, е доста интуитивно: Земята се върти, така че в едната посока тя сякаш „идва насреща“ на самолета, докато в другата той трябва да я настига.
Идеята звучи примамливо.
Но не точно това се случва.
Истинската причина се намира на няколко километра над главите ни, в изключително мощни въздушни течения, способни да спестят – или да отнемат – много време на един пътнически самолет.
Най-известното от тях носи име, което вероятно вече сте чували: джет стрийм (струйно течение).
И за да разберем защо някои полети са значително по-бързи в едната посока, отколкото в другата, трябва да започнем с една основна идея: самолетът може да лети с една и съща скорост спрямо въздуха, докато се движи с много различни скорости спрямо земята.
Тогава всичко става много по-логично.
Лете ли самолетът наистина по-бързо в едната посока?
Не непременно.
Именно тук се крие цялата тънкост.
Когато самолетът лети в режим на крайцерски полет, скоростта му спрямо въздуха може да остане сравнително сходна, независимо дали лети на изток или на запад.
Нека вземем един много прост пример.
Да си представим самолет, движещ се с около 900 км/ч спрямо въздушната маса, която го заобикаля.
Ако нямаше вятър, скоростта му спрямо земята също щеше да бъде близо 900 км/ч.
Сега да добавим попътен вятър от 150 км/ч.
Самолетът продължава да лети с около 900 км/ч във въздуха, но цялата въздушна маса се движи в същата посока.
Така скоростта му спрямо земята може да достигне 1 050 км/ч.
Сега да променим посоката на вятъра.
Същият самолет, все още с 900 км/ч във въздуха, този път среща насрещен вятър от 150 км/ч.
Скоростта му спрямо земята пада до около 750 км/ч.
И в двете ситуации самият самолет лети практически с една и съща скорост.
Но погледнато от земята, разликата е огромна.
Това е малко като плуването в река.
Можете да плувате с точно една и съща скорост спрямо водата. Ако течението ви бута по посока на движението, ще се придвижвате много по-бързо спрямо брега. Ако плувате срещу течението, напредъкът ви ще бъде много по-бавен.
В небето принципът е същият.
Атмосферата не е неподвижна около Земята
Когато гледаме небето от земята, сме склонни да си представяме атмосферата като огромен слой сравнително стабилен въздух, в който се движат самолетите.
В действителност тя е в постоянно движение.
Въздушните маси се изместват.
Зоните с високо и ниско налягане се променят.
Ветровете се формират на различни височини.
И колкото по-високо се изкачваме, толкова по-мощни понякога стават тези ветрове.
На 10 000 или 12 000 метра, обичайната височина за пътническите самолети, не е рядкост да се срещнат ветрове от десетки или дори стотици километри в час.
За пътника нищо не подсказва непременно за това.
Самолетът изглежда, че се движи нормално.
Облаците преминават спокойно.
Кафето стои неподвижно върху масичката.
Въпреки това, цялата въздушна маса около самолета може да се движи със 150 или 200 км/ч в определена посока.
И при полет от осем или десет часа тази разлика в крайна сметка има огромно значение.
Джет стрийм: невидима магистрала в небето
Сред всички тези ветрове, някои са особено мощни.
Наричаме ги струйни течения или джет стрийм.
Представете си огромна река от вятър, виеща се около планетата на голяма височина.
Тя, разбира се, няма нито брегове, нито видима повърхност.
Въпреки това тя може да бъде дълга хиляди километри и да пренася въздух с впечатляващи скорости.
В определени ситуации тези ветрове лесно надвишават 150 или 200 км/ч. При особено интензивни епизоди те могат да достигнат много повече.
За един самолет навлизането в това течение в правилната посока е почти като качване на гигантска подвижна пътека.
Самолетът продължава да лети нормално във въздуха.
Но самата въздушна маса се движи бързо към дестинацията му.
Резултатът: скоростта спрямо земята се увеличава.
В обратната посока, разбира се, е точно обратното.
Същото течение се превръща в насрещен вятър, който трябва да бъде преодолян.
И на дълго разстояние това може значително да удължи продължителността на пътуването.
Защо джет стриймът духа главно от запад на изток?
Тук атмосферата става малко по-сложна.
Струйните течения се появяват най-вече в близост до зони, където големи въздушни маси имат много различни температури.
В Северното полукълбо студеният въздух, идващ от полярните региони, се среща с по-топли въздушни маси, идващи от по-ниски географски ширини.
Тези контрасти допринасят за формирането на мощни ветрове на голяма височина.
Въртенето на Земята също играе роля в тяхната организация чрез така наречения ефект на Кориолис.
Резултатът: в умерените ширини доминиращите струйни течения обикновено се движат от запад на изток.
И тази ориентация е особено важна за полетите, пресичащи Северния Атлантик.
Самолет, летящ от Северна Америка към Европа, може да се възползва от много силен попътен вятър.
Същият маршрут, изпълнен в обратната посока, често трябва да се бори с тези ветрове.
Ето защо полетът Ню Йорк–Париж може да бъде значително по-бърз от Париж–Ню Йорк.
Защо Ню Йорк–Париж често е по-кратък от Париж–Ню Йорк?
Това вероятно е най-известният пример.
Вземете два града, разделени от точно същото разстояние.
Париж от едната страна на Атлантика.
Ню Йорк от другата.
Математически погледнато, маршрутът очевидно не се променя според посоката на пътуването.
И все пак, разписанията, предвидени от авиокомпаниите, често са различни.
На изток, между Ню Йорк и Париж, самолетът може да се възползва от мощен попътен вятър.
На запад, между Париж и Ню Йорк, същата система от ветрове се превръща в насрещен вятър.
Резултатът може да се изрази в десетки минути разлика, понякога и повече.
Но тази разлика не е еднаква всеки ден.
Един полет може да бъде особено бърз една вечер и много по-стандартен на следващия ден.
Защо?
Защото джет стриймът не е фиксирана права линия, начертана в небето.
Той се движи.
Той се извива.
Той ускорява.
Той забавя.
Позицията му може да се променя от ден на ден.
Авиокомпаниите и екипажите редовно адаптират маршрутите в зависимост от прогнозираните ветрове.
Но тогава, въртенето на Земята не променя ли нищо?
Това вероятно е най-разпространеното погрешно схващане по темата.
Можем да си представим, че ако Земята се върти на изток, самолетът, който излита на запад, просто трябва да се издигне и да изчака дестинацията му да пристигне под него.
За съжаление, това не работи така.
И за щастие, иначе пътуванията щяха да бъдат доста странни.
Самолетът, летището, атмосферата и всичко, което се намира на повърхността на Земята, вече притежават движението, свързано със земното въртене.
Когато самолетът излита, той не губи внезапно тази скорост.
Едно просто сравнение е да си представите, че скачате във влак в движение.
Ако влакът се движи с 300 км/ч и вие скочите вертикално в коридора, няма внезапно да излетите към задната част на вагона.
Вие продължавате да се движите заедно с влака.
Вече сте притежавали неговата скорост, преди да скочите.
За самолет, който излита, принципът е същият.
Земята не се върти просто под него, докато той остава неподвижен в пространството.
От друга страна, въртенето на Земята играе непряка роля.
То влияе на циркулацията на атмосферата, по-специално чрез ефекта на Кориолис, и по този начин допринася за формата на големите ветрови системи.
Земното въртене участва в историята.
Но не по интуитивния начин, който често си представяме.
Скорост спрямо въздуха и скорост спрямо земята: разликата, която обяснява всичко
За да разберем добре феномена, трябва да разграничим две понятия.
Първото е скоростта спрямо въздуха.
Това е скоростта на самолета във въздушната маса, която го заобикаля.
За аеродинамиката това е съществен показател.
Крилата не „знаят“ с каква скорост земята преминава под самолета. Те реагират на въздуха, който циркулира около тях.
Второто е скоростта спрямо земята.
Тук измерваме скоростта, с която самолетът реално се движи над повърхността на Земята.
Тя е тази, която определя директно колко време ще бъде необходимо за изминаване на дадено разстояние.
Да се върнем към нашия самолет с 900 км/ч.
С 200 км/ч попътен вятър:
900 + 200 = около 1 100 км/ч скорост спрямо земята.
С 200 км/ч насрещен вятър:
900 – 200 = около 700 км/ч скорост спрямо земята.
Разбира се, в реалността изчисленията за навигация са по-сложни и ветровете не винаги са идеално подравнени с траекторията.
Но общата идея остава точно тази.
Два самолета могат да показват една и съща скорост във въздуха, докато се движат над земята с разлика от стотици километри в час.
Може ли пътнически самолет да надвиши 1 000 км/ч?
Да.
И това може дори да се случи, без самолетът да е свръхзвуков.
Изглежда противоречиво, докато не се върнем към разликата между скорост спрямо въздуха и скорост спрямо земята.
Да си представим пътнически самолет, летящ около Mach 0,85, следователно нормално доста под скоростта на звука във въздушната маса, която го заобикаля.
Ако се възползва от много силен попътен вятър, скоростта му спрямо земята може да надвиши 1 000 км/ч.
Тя може дори, в някои изключителни ситуации, да се покачи още повече.
Това не означава, че самолетът е преминал звуковата бариера.
За това би било необходимо скоростта му спрямо въздуха да надвиши локалната скорост на звука.
А той много добре може да остане спокойно дозвуков във въздушна маса, която сама по себе си се движи много бързо спрямо земята.
Екранът за проследяване на полета може понякога да показва впечатляваща скорост, без да се случва нищо изключително в кабината.
Самолетът не е активирал таен режим.
Той просто се възползва от вятъра.
Използват ли авиокомпаниите доброволно джет стрийма?
Разбира се.
Когато една авиокомпания подготвя полет на дълги разстояния, тя не се задоволява само с чертането на най-кратката географска линия между две летища.
Тя взема предвид многобройни елементи:
времето;
ветровете;
зоните с бури;
въздушния трафик;
ограниченията на въздушното пространство;
разхода на гориво;
характеристиките на самолета.
При маршрут на изток може да бъде много интересно да се потърси зона с особено благоприятни попътни ветрове.
Обратно, при полет на запад понякога може да се опита избягване на зоните, където насрещният вятър е най-силен.
Резултатът: два полета, свързващи точно едни и същи градове, могат да следват различни траектории в зависимост от деня.
И понякога маршрут, който е малко по-дълъг като разстояние, може да бъде по-бърз.
Това е контраинтуитивно.
Но ако заобикалянето позволява да се възползвате от много по-благоприятно течение, то може да спести време и гориво.
Най-краткият път не винаги е най-бързият
Представете си два възможни маршрута.
Първият е дълъг 5 500 километра.
Вторият – 5 700 километра.
На хартия първият изглежда задължително по-добър.
Но да предположим, че най-краткият маршрут е изложен на силен насрещен вятър, докато вторият позволява да се възползвате от попътно течение.
Самолетът може перфектно да измине повече километри, като същевременно пристигне по-рано.
Това е точно същият принцип, както когато избирате маршрут с кола.
Най-краткият път на картата не винаги е този, който позволява да пристигнете най-бързо, ако е задръстен.
В небето основният „трафик“ понякога може да бъде самият вятър.
Търсят ли самолетите винаги джет стрийма?
Не.
Всичко зависи от посоката на полета.
Ако джет стриймът ви бута в правилната посока, той става особено интересен.
Но ако трябва да летите срещу него, целта може, напротив, да бъде намирането на зона, където ветровете са по-малко неблагоприятни.
И дори с попътен вятър съществуват други ограничения.
Особено бързо течение може да се намира близо до зони на турбуленция.
Бурите могат да наложат отклонения.
Ръководството на въздушното движение може да ограничи определени маршрути.
Част от въздушното пространство може да бъде недостъпна.
Стратегията рядко се състои просто в това „да намериш джет стрийма и да го следваш“.
Операциите по-скоро търсят най-добрия компромис между време на полет, разход, време и безопасност.
Може ли джет стриймът да предизвика турбуленция?
Да.
И това е важен детайл за пътниците, които понякога си представят, че синьото небе задължително означава идеално спокоен въздух.
Близо до джет стрийма скоростта на вятъра може бързо да се променя от една зона в друга.
Тези разлики могат да предизвикат това, което наричаме турбуленция в чист въздух.
Името им е точно.
Няма нужда да навлизате в огромен облак.
Самолетът може да се движи под великолепно синьо небе и внезапно да започне да се разклаща.
Екипажите използват метеорологични прогнози, информация, предадена от други самолети, и различни бордови инструменти, за да се опитат да предвидят тези зони.
Но те понякога остават трудни за визуално откриване.
Същото течение, което позволява да се спестят десетки минути, може следователно и да направи полета малко по-малко комфортен на определени места.
Защо полетът на връщане понякога е много по-кратък?
Когато видите голяма разлика между отиване и връщане, вече знаете къде да търсите.
По определени линии, особено тези, които пресичат Северния Атлантик, доминиращите ветрове естествено създават предимство в една посока.
Европа към Северна Америка?
Често повече насрещен вятър.
Северна Америка към Европа?
Често повече попътен вятър.
Това не е абсолютно правило за всеки полет, всеки ден и всяка височина.
Но е достатъчно често срещано, за да могат авиокомпаниите да интегрират тази разлика в своите разписания.
Ето защо вашият билет може да обяви 8 часа и 30 минути в едната посока и 7 часа и 40 минути в другата, още преди самолетът да е излетял.
Тази разлика е известна и предвидена.
Играе ли сезонът роля?
Да.
Джет стриймът не винаги има една и съща интензивност.
Той може по-специално да стане особено мощен през зимата, когато температурните контрасти между студените региони и по-топлите ширини са по-големи.
Това може да засили разликите между полетите на изток и тези на запад.
Някои трансатлантически полети в посока Европа се възползват тогава от зрелищни попътни ветрове.
Обратно, самолетите, изпълняващи обратния маршрут, понякога трябва да следват маршрути много по-на север или на юг, за да избегнат най-натоварващите насрещни ветрове.
Една и съща линия може следователно да представи доста различни продължителности между лятото и зимата.
Няколко километра в час в крайна сметка правят голяма разлика
При пътуване от тридесет минути умереният вятър вероятно няма да промени деня ви.
При десет часа полет това е друга история.
Дори средна разлика от 50 км/ч в продължение на няколко часа в крайна сметка представлява няколкостотин километра.
Със 100, 150 или 200 км/ч вятър ефектът бързо става много важен.
Да вземем един умишлено опростен пример.
Два самолета трябва да изминат 7 000 километра.
Първият се движи над земята с 1 000 км/ч.
Вторият с 800 км/ч.
Първият би отнел около седем часа.
Вторият почти девет.
Два часа разлика, докато самият самолет може да се движи с много сходна скорост във въздушната маса.
Ето защо ветровете на голяма височина са далеч от това да бъдат просто метеорологичен детайл.
При дълъг полет те се превръщат в централен елемент от планирането.
Защо билетите вече показват различни продължителности?
Защото авиокомпаниите познават перфектно тези явления.
Когато се създава програма за полети, разписанията не се изчисляват така, сякаш атмосферата е неподвижна.
Авиокомпаниите разполагат с огромно количество данни за обичайните времена на полет.
Те знаят, че една линия обикновено е по-дълга в една посока.
Те също така вземат предвид рулирането на земята, трафика, летищните процедури и определен оперативен марж.
Ето защо „продължителността на полета“, показана на вашата резервация, не винаги съответства на точното време, прекарано във въздуха.
Билетът може да обяви осем часа между излитането и кацането, докато самолетът реално прекарва седем часа и двадесет минути в полет.
Останалото може да включва рулирането преди излитане и след кацане.
Вятърът въпреки това остава една от основните причини, обясняващи важните разлики между две посоки по големите линии.
Съществува ли феноменът само над Атлантика?
Не.
Северният Атлантик просто представлява най-известния пример, тъй като огромен брой търговски полети пресичат ежедневно този регион от запад на изток или от изток на запад.
Но ветровете влияят на самолетите навсякъде по света.
Над Тихия океан те също играят основна роля.
Дори при континентални или регионални полети силен насрещен вятър може да удължи пътуването с няколко минути.
Когато пътувате редовно по точно същата линия, понякога можете да забележите, че някои полети са системно малко по-бързи според посоката.
Причината често е същата.
Атмосферата се движи.
Могат ли пилотите да ускорят, когато полетът закъснява?
Това е друг интересен въпрос.
Представете си, че вашият самолет тръгва с тридесет минути закъснение.
Командирът след това обявява, че част от това закъснение може би ще бъде наваксана по време на полета.
Означава ли това, че ще натовари двигателите докрай в продължение на няколко часа?
Не точно.
Пътническите самолети разполагат с определен марж на скоростта.
Понякога е възможно да се приеме леко различна крайцерска скорост, за да се намали малко времето на полет.
Но ускоряването струва гориво.
А разходът се увеличава значително, когато се опитвате да летите по-бързо.
Следователно не е изгодно да се увеличава огромно скоростта просто за да се спестят няколко минути.
Често част от закъснението може по-скоро да бъде наваксана благодарение на:
-
по-директен маршрут;
-
по-малко чакане при ръководството на въздушното движение;
-
по-благоприятни ветрове от предвидените;
-
по-кратко време за рулиране при пристигане.
Още веднъж, вятърът може да има по-голямо въздействие от малка разлика в скоростта, избрана от пилотите.
Какво виждат пилотите в кокпита
За пътника цялата тази информация често е обобщена на малък екран, показващ:
Височина: 11 000 м
Скорост: 1 050 км/ч
И понякога гледаме тази скорост, казвайки си:
„Виж ти, самолетът се движи особено бързо днес.“
В кокпита ситуацията очевидно е по-детайлна.
Пилотите разполагат по-специално с информация за скоростта си във въздуха, числото на Mach, скоростта спрямо земята, както и посоката и силата на вятъра.
Следователно е напълно възможно да се види индикация от типа:
вятър от 140 възела, идващ от запад,
докато се констатира скорост спрямо земята, значително по-висока от обичайната скорост на апарата.
За пилотите няма нищо мистериозно.
Те просто знаят, че въздушната маса, която ги заобикаля, сама по себе си е в движение.
Два еднакви самолета, две напълно различни скорости
Да си представим сега два Boeing или два Airbus, които са идентични.
И двамата летят на една и съща височина.
Еднаква маса.
Еднаква скорост във въздуха: 900 км/ч.
Първият се насочва на изток със 150 км/ч попътен вятър.
Скоростта му спрямо земята е около:
1 050 км/ч.
Вторият се насочва на запад със същия вятър, но вече насрещен.
Скоростта му спрямо земята пада до около:
750 км/ч.
Разлика между двамата:
300 км/ч.
Въпреки това нито един от двамата пилоти не е решил да се движи по-бързо или по-бавно.
Двата самолета се движат точно с една и съща скорост във въздуха.
Това вероятно е най-добрият начин да се разбере целият феномен.
Самолетът не се движи в неподвижен декор.
Той лети вътре в атмосфера, която също се движи.
5 неща, които да запомните за скоростта на самолетите
Ако трябваше да запомните само няколко елемента, това биха били тези:
-
Самолетът не лети задължително по-бързо във въздуха според посоката на пътуването.
-
Вятърът променя най-вече скоростта му спрямо земята.
-
Джет стриймът често духа от запад на изток в умерените ширини.
-
Полетите на изток следователно могат да бъдат значително по-бързи.
-
Въртенето на Земята действа непряко върху ветровете, но Земята не се върти просто под самолета.
📖 Статии, които биха могли да ви заинтересуват
Искате да научите още малко за тайните на пътуването със самолет? Ето три други статии, които биха могли да ви заинтересуват:
-
Защо някои самолети имат уинглети?
Тези малки извити краища в края на крилата не са там само заради дизайна. Открийте как уинглетите позволяват намаляване на съпротивлението, подобряване на аеродинамичната ефективност и пестене на гориво. -
Как да избегнем часовата разлика след дълъг полет?
Нарушен сън, умора, събуждане посред нощ… открийте добрите навици, които да приемете преди, по време и след вашето пътуване, за да ограничите ефектите на джет лага. -
Как да оцелеем при 12-часов полет, без да страдаме?
Избор на място, сън, хидратация, хранене и движения на борда: намерете нашите съвети, за да направите един много дълъг полет много по-комфортен.
✈️ Препоръчани продукти за любителите на авиацията
Обичате пътническите самолети, военните апарати или просто аеронавтиката? Открийте също нашите колекции, посветени на ентусиастите:
-
Макети на пътнически самолети
Airbus, Boeing и други емблематични апарати на търговската авиация: намерете умалени модели за декорация на бюро, допълване на колекция или подарък за ентусиаст. -
Макети на изтребители
От исторически изтребители до модерни бойни самолети, открийте репродукции, вдъхновени от военните апарати, които са белязали историята на авиацията. -
Плакати със самолети
Винтидж плакати, аеронавтични илюстрации и визии, вдъхновени от пътуването: лесен начин да внесете авиационно докосване в бюро, спалня или дневна.
Не е задължително самолетът да се движи по-бързо, а въздухът, който пътува с него
В крайна сметка отговорът на този въпрос се крие в една доста проста идея.
Самолетът никога не лети в идеално неподвижна атмосфера.
Той се движи в огромна въздушна маса, която също пътува около планетата.
Когато мощно течение духа в същата посока като него, самолетът е отнесен с тази въздушна маса и скоростта му над земята се увеличава.
Когато пътува в обратната посока, същото течение се превръща в невидима пречка.
Ето защо два полета, свързващи точно същите градове, могат да показват много различни продължителности.
Двигателят не е по-мощен на връщане.
Пилотите не натискат повече педала на газта.
И Земята не идва просто да се постави под самолета по време на пътуването.
Всичко се разиграва основно във вятъра.
Така че следващия път, когато вашият полет Ню Йорк–Париж пристигне почти час по-рано от пътуването, извършено в другата посока, погледнете картата на полета и си представете какво реално се случва около вас.
На повече от 10 000 метра височина вашият самолет може би е разположен в сърцето на гигантска невидима река, циркулираща с няколкостотин километра в час.
Въздушна магистрала, която никога не виждаме от илюминатора, но която може напълно да трансформира продължителността на едно пътуване.
🎬 Защо летенето на запад често отнема повече време?
На картата Париж–Ню Йорк и Ню Йорк–Париж очевидно представляват едно и също разстояние. Въпреки това, веднъж в небето, двата маршрута могат да покажат много различни продължителности.
Това видео позволява да се разбере визуално защо мощните ветрове, срещани на голяма височина, могат значително да ускорят или забавят един самолет. То допълва добре обясненията за джет стрийма, скоростта спрямо земята и тази известна разлика, която често забелязваме между отиване и връщане.
FAQ: защо самолетите летят по-бързо в едната посока?
Защо Ню Йорк–Париж често е по-бърз от Париж–Ню Йорк?
Доминиращите ветрове на голяма височина, по-специално джет стриймът, често духат от запад на изток. Самолетите, отиващи към Европа, следователно могат да се възползват от попътен вятър, докато тези, отиващи към Северна Америка, срещат повече насрещен вятър.
Въртенето на Земята ли прави някои полети по-бързи?
Не директно. Самолетът и атмосферата вече се въртят със Земята. От друга страна, земното въртене влияе на атмосферната циркулация и допринася за формирането на големите ветрови течения.
Какво е джет стрийм?
Джет стриймът е зона с много мощни ветрове, разположена на голяма височина. Той може да се простира на хиляди километри и да играе важна роля в продължителността на полетите на дълги разстояния.
С каква скорост може да духа джет стриймът?
Скоростта му варира огромно според условията. Той лесно може да надвиши 150 или 200 км/ч и да стане още по-мощен при определени метеорологични ситуации.
Може ли самолет да надвиши 1 000 км/ч?
Да, като скорост спрямо земята. Силният попътен вятър може да изтласка скоростта му спрямо земята над 1 000 км/ч, без апаратът да е свръхзвуков във въздуха.
Защо самолет със 1 100 км/ч не преминава задължително звуковата бариера?
Защото звуковата бариера зависи от скоростта му спрямо въздуха, който го заобикаля, а не от скоростта му спрямо земята.
Пилотите избират ли маршрута си според вятъра?
Да, ветровете са част от многобройните параметри, взети предвид при планирането на полета. Малко по-дълъг маршрут понякога може да стане по-бърз и по-икономичен благодарение на благоприятни ветрове.
Защо продължителността на един и същ полет се променя от ден на ден?
Защото ветровете, времето, трафикът и използваните траектории се развиват. Джет стриймът по-специално може да променя позицията и интензивността си много бързо.
Джет стриймът предизвиква ли турбуленции?
Той може да благоприятства турбуленции в чист въздух, особено в зони, където скоростта или посоката на вятъра се променят силно.
